Колко сантиметра топлоизолация са нужни
Числата за варненския климат, и защо тънката изолация е по-лоша от никаква.

Числата
Плъзнете таблицата наляво и надясно ↔
| Елемент | Материал | Дебелина |
|---|---|---|
| Фасада | EPS (стиропор) | 8 – 10 см |
| Цокъл и мокри зони | XPS (екструдиран) | 5 – 8 см |
| Таван към необитаем етаж | минерална вата | 10 – 15 см |
| Покрив | минерална вата / XPS | 12 – 20 см |
| Под над сутерен | XPS | 5 см |
| Вътрешна изолация | EPS / XPS с пароизолация | 4 – 6 см |
Защо 3 см е по-лошо от нищо
Тук е контраинтуитивната част. Тънката изолация не просто помага малко — тя може да навреди.
В неизолирана стена точката на оросяване (мястото, където водната пара кондензира) е близо до външната повърхност. Влагата излиза навън и се изпарява.
Когато сложите 3 см изолация, стената става малко по-топла, но недостатъчно. Точката на оросяване се премества вътре в зида или на границата между зида и изолацията. Там влагата кондензира, няма къде да отиде и остава. Резултатът е влажен зид, отлепваща се изолация и мухъл отвътре.
При 8–10 см точката на оросяване се измества в изолационния слой, който е паропропусклив и позволява на влагата да излезе.
Правилото е просто: или го правете както трябва, или не го правете.
Кое реално се изплаща
При фасада с 10 см EPS сметката за отопление обикновено пада с 30–50%. За средно жилище във Варна това е възвръщаемост за 6 до 10 години — по-бързо, ако се отоплявате с ток.
Ефектът във Варна се усеща и през лятото: изолирано жилище е с няколко градуса по-хладно без климатик, защото топлината не влиза през стените.
Приоритет, ако не можете всичко наведнъж
Ако бюджетът не стига за цялата обвивка, редът по ефективност е:
- Покрив или таван към необитаем етаж. Топлината се качва — това е най-големият губител на последен етаж.
- Фасада, започвайки от северната и от най-изложената на вятър страна.
- Дограма — ако е стара, дървена или алуминиева без термомост.
- Цокъл и под над сутерен.
Само моят апартамент — има ли смисъл
Прави се често, но ефектът е по-малък от очаквания, защото съседните неизолирани стени и плочи продължават да отвеждат топлина.
Ако все пак го правите, задължително обърнете страничните ивици — 30–40 см встрани от Вашата площ. Без това на границата с неизолираната зона се появява силен студен мост и влага точно там.
EPS или XPS
EPS (бял стиропор) — за фасада. По-евтин, по-паропропусклив, достатъчен за вертикални стени над земята.
XPS (цветен, екструдиран) — за цокъл, за под, за зони в контакт с влага и земя. Практически не поема вода, по-здрав е на натиск, но е по-скъп и по-малко паропропусклив.
Минерална вата — за покриви, тавани и когато има изисквания за пожароустойчивост. Най-паропропусклива, но иска защита от влага.
Кога да се прави
От април до октомври. Лепилата и мазилките изискват над +5 °C и липса на дъжд при полагане. За Варна най-добри са май–юни и септември–октомври.


